8 мая 2018 г., 23:05

Хвърчило, топка, тебешир

1.2K 0 0

Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.

Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,

но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.

После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -

нишката на бабино кълбо.

Баба с прошарени коси все ме гледаше отстрани. Милваше моята коса

и плетеше най - топлите шалове на света.

Аз се чудех и се маех, как така? - баба не изпуска нито бримка,

а пък гледа с чифт очила.

Все забързано я питах: Бабо, я кажи? - Как се случва туй? Кажи?

Тя, обърна се към мен и каза: Не тъжи! Важно е да са усмихнати твоите очи!

Всичко друго ще се случи, миличко дете. Недей да бързаш за никъде!

Намери си своето местенце, пък дори това да е на едно листенце.

Рисувай с тебешира хиляди Слънца, като всеки ден рожден - ще раждат

в твоите очи по една свещичка, която ще блести.

После баба си отиде и аз изплаках цялото море, но вече знам, че само то,

може плетката да изпере.

И преметнах бабиния шал върху рамене - най - здравата опора на Земята,

родена от сърцата - първо на децата.

Хвърчило, топка, тебешир са три слова, които остават завинаги,

наред с любовта.

04.05.2018г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...