DORA.1
68 результатов
Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
  16 
Мило дете, пише ти мама.
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно. ...
  88 
Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
  63 
Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
  109 
Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
  169 
Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...
  202 
Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
  171 
Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно. ...
  160 
Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
  139 
Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
  310 
Аз не съм от онези жени,
които могат да бъдат поделяни с други.
И ако някой само си въобрази –
ще го сдъвча и ще го изплюя.
В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие. ...
  137 
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
  228 
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
  171 
Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
  175 
Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
  179 
Жадувани, желани нежелани
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща. ...
  154 
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
  93 
Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
  137 
Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
  297 
Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...
  166 
...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
  177 
Ах, как обичам книжки да чета!
Да скачам с бяла рокля на цветя
и да събирам всички буквички
в кошничка една.
Ах, как обичам книжки да чета! ...
  372 
На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
  331 
Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да ...
  188 
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
  420 
Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
  221 
Простих на Пролетта, която
не идваше при мен, когато исках аз.
Простих и на доброто Лято, което се
усмихваше, но ме лишаваше от плод.
Простих и на Есента, която много ...
  180 
Дойде от зрънце жито на таз земя, с усмивка
и плитки на сноп – Жената, голямата стъпка
към любовта, към Бог.
Очите й пълни с времена, копнежи, надежди,
радост, тъга - все думи, които не се побират ...
  165 
Отиват си хората, отиват си.
И нищо не вземат със себе си.
Остава гласът им, осанката, думите
и най-вече - те, които кънтят след
тях и чуваме във вълни от море. ...
  170 
Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега, ...
  122 
... ако бях часовникар, бих забавил стрелките на времето,
точно в момента, в който ти разпускаш небрежно косите си.
Бих ти хванал здраво ръцете и бих ти сложил златна верижка
на лявата. Но не съм! И не искам да бъда!
Ако бях певец, бих ти пял най – златните хитове, като щурец ...
  270 
В окото сурово на зимата две врабчета
стоят под комина, но отдавна живяла
старицата печка не пали в дома.
Как се стига до прага ѝ, след като стъпки
по улицата е оставила само лисицата? ...
  178 
Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...
  402 
Класика в жанра ще кажете –
три страни и три ъгъла, три точки
нележащи на една права.
Аз бедрата си няма да положа
върху крива основа. ...
  484 
Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...
  439 
По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...
  474 
На Никулден морето мълчи с накривен калпак.
С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.
Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.
Един кораб в далечината плува, щедро дими.
Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят. ...
  229 
1.Когато зимата почука на капчука
и вятърът докара с чувала сняг –
старецът намята своята шуба
и с новите си очила изглежда млад.
Припев: ...
  381 
Когато мравките се юрнат да събират, купуват и грабят
вещи, накити и любови, ти приятелю, спри и разбери:
Те не виждат Небето!
Не продавам лицето си за кривото огледало на лицемери.
Не продавам очите си за измислени истини на мравки ...
  446 
Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...
  204 
Предложения
: ??:??