I

До колко ли женски уши е достигнало твоето

"Мила, искам да се будиш до мен"?

Нима този стих, излязъл изпод перото ми

не е дошъл тук, за да ми бъде мехлем,

когато се сещам, че някъде в дните предишни

за тебе била съм едно от всички лица -

една от всички онези женски усмивки,

били за теб само тяло, не и душа?

Че думи, които уж в тайна на мен си говорил,

на други си казвал, че даже и в същия ред;

че сърцето ми чисто с тях без срам си отворил -

с ключ, който и с други си пробвал наред.

Така че когато във него едничката радост

остане да зная, че тръгна ли, твоето

ще пронижа,

то е моя голяма победа над теб и едничка награда,

и, може би, твоя грешка - че ме обичаш.