Mar 23, 2022, 9:06 PM

I

  Poetry » Other
583 0 0

До колко ли женски уши е достигнало твоето

"Мила, искам да се будиш до мен"?

Нима този стих, излязъл изпод перото ми

не е дошъл тук, за да ми бъде мехлем,

когато се сещам, че някъде в дните предишни

за тебе била съм едно от всички лица -

една от всички онези женски усмивки,

били за теб само тяло, не и душа?

Че думи, които уж в тайна на мен си говорил,

на други си казвал, че даже и в същия ред;

че сърцето ми чисто с тях без срам си отворил -

с ключ, който и с други си пробвал наред.

Така че когато във него едничката радост

остане да зная, че тръгна ли, твоето

ще пронижа,

то е моя голяма победа над теб и едничка награда,

и, може би, твоя грешка - че ме обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Farise All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...