16 мая 2007 г., 14:52

и аз искам по-добър живот

1.6K 0 2

Искам в страна свободна аз да си живея
и стихове да пиша, до колкото умея,
искам и да не се разхождам
между кооперации големи,
ами да си шляпам по тревичките зелени.

Искам да ме управляват хора,
не продажни, непукисти,
а хора знаещи и можещи,
търсещи развитие.

Толкова ли много искам,
дявол да го вземе,
толкова ли много вярвам
в идващото време.

На мен ми пука за България, бе хора,
и и помагам, доколкото, разбира се, мога,
но от толкова мръсотия и безхаберие
думичките ми се губят, за съжаление.

Днеска в рейса виждам малчугани,
изпреварили дядовци и баби
и насядали те по местата,
като че ли ги болят краката.

Слизам от кутията, сееща омраза,
и виждам как кола блъска бебешка количка...
не ще коментирам тази случка, понеже думите ми
загубиха смисъл...

Въпреки всичко, аз всеки ден ставам с мисълта,
че всичко ще свърши някой ден...
че хората ще забравят лошото,
и сълзите ще спрат да текат...




БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...