9 окт. 2008 г., 16:31

И аз не знам...

857 0 6
Колко пъти още ще те срещам?
Още колко ще се влюбвам в теб?
С колко още непростими грешки
пред теб ще съм виновна  всеки ден?

Колко още ще се будя нощем,
колко мои сълзи ще ти дам,
колко болка още ще ти нося,
колко ли  ще те обичам - аз не знам.

Дали отново ще те имам,
дали ще имам твоите очи,
дали ще кажеш просто "Сбогом!",
или ще ме помолиш "Остани!"?

Изобщо... има ли за нас надежда
да бъдем заедно както преди,
или останал е единствено копнежа,
в сърцата ни до гроба да гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...