9.10.2008 г., 16:31

И аз не знам...

859 0 6
Колко пъти още ще те срещам?
Още колко ще се влюбвам в теб?
С колко още непростими грешки
пред теб ще съм виновна  всеки ден?

Колко още ще се будя нощем,
колко мои сълзи ще ти дам,
колко болка още ще ти нося,
колко ли  ще те обичам - аз не знам.

Дали отново ще те имам,
дали ще имам твоите очи,
дали ще кажеш просто "Сбогом!",
или ще ме помолиш "Остани!"?

Изобщо... има ли за нас надежда
да бъдем заедно както преди,
или останал е единствено копнежа,
в сърцата ни до гроба да гори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...