myav (Яв Енчева)
19 6
6 окт. 2013 г., 22:12

И аз нея, почти 

  Поэзия
884 0 2

Все казвам, че мойта муза е тъжна,

Но понякога се случва да се усмихне

И за да ме подсети, че съществува

Игриво ме целува по пръстите.

 

И тя като мене е много изменчива,

С диагноза биполярно разстройство

Често се явява насън и горчива

Признава ми свойто покорство.

 

Ако можех, бих я пуснала,

Да я освободя от мойте си страхове,

Защото сигурно съм ù омръзнала;

Тя иска цял космос за собствени светове.

 

Създавайки себе си, създадох и нея,

Но от главата ми бягство няма. Уви.

Обречена на вечна разходка по тая тъмна алея

Тя почти ме обича, нали?

 

© Яв Енчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!Различно...Поздрав!
  • Това сме ние! Където и да отидем, винаги сме там! Не можем да избягаме от себе си! Поздрав!
Предложения
: ??:??