И аз нея, почти
Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива,
С диагноза биполярно разстройство
Често се явява насън и горчива
Признава ми свойто покорство.
Ако можех, бих я пуснала,
Да я освободя от мойте си страхове,
Защото сигурно съм ù омръзнала;
Тя иска цял космос за собствени светове.
Създавайки себе си, създадох и нея,
Но от главата ми бягство няма. Уви.
Обречена на вечна разходка по тая тъмна алея
Тя почти ме обича, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яв Енчева Всички права запазени
