И аз нея, почти
Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива,
С диагноза биполярно разстройство
Често се явява насън и горчива
Признава ми свойто покорство.
Ако можех, бих я пуснала,
Да я освободя от мойте си страхове,
Защото сигурно съм ù омръзнала;
Тя иска цял космос за собствени светове.
Създавайки себе си, създадох и нея,
Но от главата ми бягство няма. Уви.
Обречена на вечна разходка по тая тъмна алея
Тя почти ме обича, нали?
© Яв Енчева All rights reserved.
