И аз пак моля света...
386
0
0
И аз пак моля света
да се събуди
от своя вечен сън,
но той не чува –
глух
разпадащ се
парализиран
пасивен –
без никакво съмнение
наивен
егоист,
във своята забрава
изоставил даже
себе си –
разкъсван
потъпкван
заплюван
- не от друг.
Сам се довършва
с кинжал от грехове:
за него по-лесно е
да не го молят за нищо.
Ах! Какво нищожество –
предпочита,
заслужава
да умре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Драгомир Лаброев Все права защищены
