18.01.2016 г., 12:43 ч.

И аз пак моля света... 

  Поезия » Друга
240 0 0

И аз пак моля света

да се събуди

от своя вечен сън,

но той не чува –

глух

разпадащ се

парализиран

пасивен –

без никакво съмнение

наивен

егоист,

във своята забрава

изоставил даже

себе си –

разкъсван

потъпкван

заплюван

- не от друг.

Сам се довършва

с кинжал от грехове:

за него по-лесно е

да не го молят за нищо.

Ах! Какво нищожество –

предпочита,

заслужава

                да умре.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??