18.01.2016 г., 12:43

И аз пак моля света...

382 0 0

И аз пак моля света

да се събуди

от своя вечен сън,

но той не чува –

глух

разпадащ се

парализиран

пасивен –

без никакво съмнение

наивен

егоист,

във своята забрава

изоставил даже

себе си –

разкъсван

потъпкван

заплюван

- не от друг.

Сам се довършва

с кинжал от грехове:

за него по-лесно е

да не го молят за нищо.

Ах! Какво нищожество –

предпочита,

заслужава

                да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...