26 янв. 2009 г., 21:48

И Бог си ми...

1.1K 0 46
                И Бог си ми...


Виси небе... Под купола на Бога...
Надвесено.
И
как
тежи...

Да се протегна до върха - не мога...
Разсипах се...
Във
истини,
лъжи...

Виси на кръст - самата моя същност.
Не се познах...
Не ме
позна
и Ти...

Когато Бог и в храма е намръщен,
възкръсваш
в мен...
И Бог си ми...
Почти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С риск ..да ме цензурират...защото ще ползвам жаргон...
    ...Ебати,егати!!!
  • Вече много е казано, но едва ли достатъчно. Едно такова произведение събира много одобрения, но това заслужава признание. Дано авторката не се умори да чете. Успехите окрилят, напред и нагоре!
  • Таня, това го поставих в раздел БОГИСТИКА.
  • Просто няма как да коментирам това!
    Прекрасна си!!!
  • Еее, тук си "избила рибата", Танюшке!!!
    Прегръщам те!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....