Виси небе... Под купола на Бога...
Надвесено.
И
как
тежи...
Да се протегна до върха - не мога...
Разсипах се...
Във
истини,
лъжи...
Виси на кръст - самата моя същност.
Не се познах...
Не ме
позна
и Ти...
Когато Бог и в храма е намръщен,
възкръсваш
в мен...
И Бог си ми...
Почти...
© Таня Георгиева Все права защищены
...Ебати,егати!!!