И да пееш, и да плачеш...
И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш,
любовта си е предел.
И да мразиш, недолюбваш,
все си дал и все си взел.
И разбран ли, неразбран ли,
си поемаш своя кръст.
И богат ли, и бедняк ли,
ще се върнеш в свойта пръст.
Всички пътища избрани
стигат само до един.
Стихват болките от рани
след попòвото "Амин!".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
