И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш,
любовта си е предел.
И да мразиш, недолюбваш,
все си дал и все си взел.
И разбран ли, неразбран ли,
си поемаш своя кръст.
И богат ли, и бедняк ли,
ще се върнеш в свойта пръст.
Всички пътища избрани
стигат само до един.
Стихват болките от рани
след попòвото "Амин!".
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
