И днес като утре
Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам,
но няма да превия днес нозе...
Утеха е това, че още пиша.
Все някой и това ще прочете.
Дори да ме погълне тишината,
думите, след мене ще ехтят.
Словата са по-силни и от вятър,
когато чрез сърцето се четат.
И затова крещя със сетни сили,
че имам най-красивата страна.
Макар във Парламента да са скрити
безчувственици, носещи вина
да страдат милиони под небето,
да няма свобода в борба за хляб...
Безсилен е бащата пред детето,
когато е изправен срещу тях.
Очите ми тежат, когато виждат.
Ръцете ми се схващат във юмрук.
Раздадох и последната си риза,
а Бог немее и е сляп и глух...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
