Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам,
но няма да превия днес нозе...
Утеха е това, че още пиша.
Все някой и това ще прочете.
Дори да ме погълне тишината,
думите, след мене ще ехтят.
Словата са по-силни и от вятър,
когато чрез сърцето се четат. ...