Поглеждам нагоре. Само как ми липсваш. Помниш ли... моите очи? Дали си във рая? Не се и съмнявам! Но, Господи, как ме боли! Вчера! Навърших осемнайсет. Пожелах си: да бъдеш до мен. Не всички желания се сбъдват. Остави ме, да мечтая, поне на този ден. Красавица ли? Не мога да кажа! Пълно копие съм на твойта дъщеря. Липсваш и. Чувам я да плаче. Понякога. Когато е сама. Баща ми? Се грижи за нея... Не си се съмнявала... Нали? Брат ми? Пораснал е вече. Ще бъде на двайсет и три. Как искам... Днес. Да те прегърна. Да ти кажа: бабо, ела! Но болката... и днес ме обгърна. Задушава ме... нечовешка самота. Поглеждам нагоре. Само как ми липсваш. Помниш ли... Бие мойто сърце. Аз помня... и няма да забравя. Ще те помни и моето дете.
И мен ме разплака... Вани, аз също изгубих моята любима баба, която ми бе като второ майка и знам как боли. Написала си разкошен стих, явно е била прекрасна жена, лека й пръст. Поклон и пред двете ви!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.