23 мая 2008 г., 12:05

И днес не си до мен

913 1 18
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
моите очи?
Дали си във рая?
Не се и съмнявам!
Но, Господи,
как ме боли!
Вчера!
Навърших осемнайсет.
Пожелах си:
да бъдеш до мен.
Не всички желания
се сбъдват.
Остави ме, да мечтая,
поне на този ден.
Красавица ли?
Не мога да кажа!
Пълно копие съм
на твойта дъщеря.
Липсваш и.
Чувам я да плаче.
Понякога.
Когато е сама.
Баща ми?
Се грижи за нея...
Не си се съмнявала...
Нали?
Брат ми?
Пораснал е вече.
Ще бъде на двайсет и три.
Как искам...
Днес.
Да те прегърна.
Да ти кажа:
бабо, ела!
Но болката...
и днес ме обгърна.
Задушава ме...
нечовешка самота.
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
Бие мойто сърце.
Аз помня...
и няма да забравя.
Ще те помни и моето дете.

2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...