И днес не си до мен
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
моите очи?
Дали си във рая?
Не се и съмнявам!
Но, Господи,
как ме боли!
Вчера!
Навърших осемнайсет.
Пожелах си:
да бъдеш до мен.
Не всички желания
се сбъдват.
Остави ме, да мечтая,
поне на този ден.
Красавица ли?
Не мога да кажа!
Пълно копие съм
на твойта дъщеря.
Липсваш и.
Чувам я да плаче.
Понякога.
Когато е сама.
Баща ми?
Се грижи за нея...
Не си се съмнявала...
Нали?
Брат ми?
Пораснал е вече.
Ще бъде на двайсет и три.
Как искам...
Днес.
Да те прегърна.
Да ти кажа:
бабо, ела!
Но болката...
и днес ме обгърна.
Задушава ме...
нечовешка самота.
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
Бие мойто сърце.
Аз помня...
и няма да забравя.
Ще те помни и моето дете.
2004г.
© Ванина All rights reserved.