23.05.2008 г., 12:05

И днес не си до мен

912 1 18
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
моите очи?
Дали си във рая?
Не се и съмнявам!
Но, Господи,
как ме боли!
Вчера!
Навърших осемнайсет.
Пожелах си:
да бъдеш до мен.
Не всички желания
се сбъдват.
Остави ме, да мечтая,
поне на този ден.
Красавица ли?
Не мога да кажа!
Пълно копие съм
на твойта дъщеря.
Липсваш и.
Чувам я да плаче.
Понякога.
Когато е сама.
Баща ми?
Се грижи за нея...
Не си се съмнявала...
Нали?
Брат ми?
Пораснал е вече.
Ще бъде на двайсет и три.
Как искам...
Днес.
Да те прегърна.
Да ти кажа:
бабо, ела!
Но болката...
и днес ме обгърна.
Задушава ме...
нечовешка самота.
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
Бие мойто сърце.
Аз помня...
и няма да забравя.
Ще те помни и моето дете.

2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...