3 мая 2007 г., 14:05

И днес тъй тичам неуморно

809 0 6

                                              И днес, тъй тичам неуморно
                                              да търся щастието радостта,
                                              оказа се съвсем безспорно,
                                              че тя  очаквала ме у дома.
 
                                              Две сини езерца ме срещат
                                              след края на работния ми ден,
                                              две мънички ръчички ме прегръщат,
                                              прошепва: "Мамо, стой при мен!"

                                              Как хубаво е да се върнеш у дома,
                                              а някой със усмивка да те среща,
                                              да виждаш силата на любовта,
                                              в семейството как става по-гореща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...