3 мая 2007 г., 14:05

И днес тъй тичам неуморно

813 0 6

                                              И днес, тъй тичам неуморно
                                              да търся щастието радостта,
                                              оказа се съвсем безспорно,
                                              че тя  очаквала ме у дома.
 
                                              Две сини езерца ме срещат
                                              след края на работния ми ден,
                                              две мънички ръчички ме прегръщат,
                                              прошепва: "Мамо, стой при мен!"

                                              Как хубаво е да се върнеш у дома,
                                              а някой със усмивка да те среща,
                                              да виждаш силата на любовта,
                                              в семейството как става по-гореща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...