3.05.2007 г., 14:05

И днес тъй тичам неуморно

805 0 6

                                              И днес, тъй тичам неуморно
                                              да търся щастието радостта,
                                              оказа се съвсем безспорно,
                                              че тя  очаквала ме у дома.
 
                                              Две сини езерца ме срещат
                                              след края на работния ми ден,
                                              две мънички ръчички ме прегръщат,
                                              прошепва: "Мамо, стой при мен!"

                                              Как хубаво е да се върнеш у дома,
                                              а някой със усмивка да те среща,
                                              да виждаш силата на любовта,
                                              в семейството как става по-гореща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...