andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
30 дек. 2008 г., 20:05

И до днес няма дом... 

  Поэзия » Гражданская
1246 0 27
 

Той си нямаше дом.

Беше невероятно богат.

Детски гласчета го сричаха в думичка "мама".

В дните на робството

беше невидим ковач

и ковеше гласа на баташката дръзка камбана.

Той си нямаше дом.

Имаше седем крила.

С Вяра, с Надежда, с Любов към небето летеше.

Бе въздържано-строг,

справедлив и суров,

и твърдото българско слово с разумност градеше.

Той бе много богат...

През дима на свещта

Паисий "История славяно-българска" с него написа.

Той си нямаше дом.

Имаше само крила,

в песен родопска през космоса чужд да лети е орисан.

Той си нямаше дом,

а пък беше безумно богат.

Но защо ли го пратиха да събира боклуци от кофите.

Да оглежда витрините

като френски Гаврош.

Да се търси сред толкова мръсни и дрипави просяци.

Да, той нямаше дом,

нищо, че беше богат

и с огризки го хранеха с пръсти кални, грабливи и криви.

Куртоазно-артритни,

те не месеха хляб.

Месеха кални блюда с бела-дона, пелин и коприва.

Той си нямаше дом,

нищо че беше роден зарад Бог.

Но през зèници дяволски свойта сянка видя да прозира.

Вместо с миро свещено,

го помазаха с гнус и със пот.

В своя извор видя гениТалната слуз да извира...

 

 

Той е много богат.

И до днес няма дом...

Затова и грабливи очи го примамват за лъст и за похот...

Все така е суров,

все е Божият плод

и все още се крият в него сили за ангелски поход...

 

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??