И ето го пред прага ни април
И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг,
отворим ли го, вяра - хляб насущни,
издига ни. Надежда, с поглед благ,
за божийте птички, непослушни.
Полюшва се на неразцъфнал клон,
на чичопея песента подсказва.
Април, хлапакът - с шутовски поклон,
наднича във момичешката пазва.
И казват всички, лекомислен бил,
с врабците градски вдигал страшна врява...
В очите си, лилавите е скрил,
любов и тя душите ни спасява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
