И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг,
отворим ли го, вяра - хляб насущни,
издига ни. Надежда, с поглед благ,
за божийте птички, непослушни.
Полюшва се на неразцъфнал клон,
на чичопея песента подсказва.
Април, хлапакът - с шутовски поклон,
наднича във момичешката пазва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up