20 янв. 2008 г., 19:56

И ето ме отново тук

958 0 3
И ето ме отново тук

И ето ме отново тук.
Пред белия лист с молив в ръка.
Нощта се спуска, тиха, спокойна
и загледана в луната си мисля:
Каква ли история днес да сътворя?
Принцът вече откри своята принцеса,
дарявайки я с целувка, вечна любов.
Това не е история нова, светеща.
Няма смисъл само пак да я повторя.
И тогава за какво сега да говоря…
Самотна фигура под прозореца ми мина.
Коя е, какво дири толкоз късно тук?
Дали бе щастлива или тъга в сърцето скрила?
Изчезна безследно, сред сенките, откъдето дойде.
И си мисля дали въобще е съществувала
или бе творение на отнесен ум.
И ето ме отново тук.
Пред белия лист с молив в ръка,
пишейки тези редове без смисъл
или дори капка скрит смисъл в тях.
Просто взех листа и ръката записа,
сътворявайки поредната надежда,
блестяща като звезда в нощното небе.
Дълбоко човешката душа копнее
за отговора желан на молитвите си,
прошепнати в този тъмен час,
когато светът е като сън наяве
и всяка мечта може да се изпълни.

Ръката бявно спря, думите свършиха.
Оставям на теб да откриеш смисъла им,
защото нощта е още млада и…
Знам, че още много мечти ще огреят небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...