http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=147992
***
огнено дихание...
е нощем лятото,
скрило в пазвата си
ветрени безбрежия
и солта по челото
е каменна,
като залезна скала
по привечер...
привечер...
задъхано се търсим,
за да споделим
страха от неизбежното,
после взирам се
в очите ти до болка
и постилам
от дъха ти времето...
времето...
ни води към смъртта
и притичва
между нас
като присъда,
и гори
с дихание на суета,
разтопила
камъка по пътя...
пътят...
беше дълъг и тръпчив,
топло е при теб
и ще поседна,
утрото далече е,
тъгата спи...
и сънува
приказка
вълшебна...
22.12.08
Пловдив
© Бехрин Все права защищены
каквото и да значи