23.12.2008 г., 0:13

"... и гори"

838 0 7
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=147992

 

***

 

огнено дихание...

 

е нощем лятото,

скрило в пазвата си

ветрени безбрежия

и солта по челото

е каменна,

като залезна скала

по привечер...

 

привечер...

 

задъхано се търсим,

за да споделим

страха от неизбежното,

после взирам се 

в очите ти до болка

и постилам

от дъха ти времето...

 

времето...

 

ни води към смъртта

и притичва

между нас

като присъда,

и гори

с дихание на суета,

разтопила

камъка по пътя...

 

пътят...

 

беше дълъг и тръпчив,

топло е при теб

и ще поседна,

утрото далече е,

тъгата спи...

 

и сънува

приказка

 

вълшебна...

 

22.12.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разтопих се ...
    каквото и да значи
  • Благодаря Антоан!

    Съгласна съм за "като", ще го поправя. Колкото до главните букви, целта ми беше да се получи усещане за преливане от една емоция в друга...
  • Обичам приказките, особено когато са вълшебни.
    А привечер... ах тези очи!
    Поздрав за прекрасния стих.
    Желая ти весели празници!
  • утрото е далече и тъгата спи...
    сънувана вълшебна приказка...е твоят стих...
    мила Бехрин...нека ти е светло...
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....