beti (Бехрин)
421 4580
23.12.2008 г., 0:13 ч.

"... и гори" 

  Поезия
695 0 7
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=147992

 

***

 

огнено дихание...

 

е нощем лятото,

скрило в пазвата си

ветрени безбрежия

и солта по челото

е каменна,

като залезна скала

по привечер...

 

привечер...

 

задъхано се търсим,

за да споделим

страха от неизбежното,

после взирам се 

в очите ти до болка

и постилам

от дъха ти времето...

 

времето...

 

ни води към смъртта

и притичва

между нас

като присъда,

и гори

с дихание на суета,

разтопила

камъка по пътя...

 

пътят...

 

беше дълъг и тръпчив,

топло е при теб

и ще поседна,

утрото далече е,

тъгата спи...

 

и сънува

приказка

 

вълшебна...

 

22.12.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • разтопих се ...
    каквото и да значи
  • Благодаря Антоан!

    Съгласна съм за "като", ще го поправя. Колкото до главните букви, целта ми беше да се получи усещане за преливане от една емоция в друга...
  • Обичам приказките, особено когато са вълшебни.
    А привечер... ах тези очи!
    Поздрав за прекрасния стих.
    Желая ти весели празници!
  • утрото е далече и тъгата спи...
    сънувана вълшебна приказка...е твоят стих...
    мила Бехрин...нека ти е светло...
  • Прекрасно!
  • Този стих е толкова песенен,излива се леко и силно въздейства, нова съм в откровения но вече ме грабна- отивам да чета предишните ти "отронени сълзи или усмивки"...
  • Огнено дихание е стихът ти Бети!
Предложения
: ??:??