И къде е
Ех, любов... земна, безумна...
Споделена, неписана, изживяна.
Не вкусила слава, но сълзи проляла...
за изневяра, лъжа, поквара.
Ех, душицо лъжовна... вярваш на
думи фалшиви! Красиви, горчиви.
Всемира космичен и тъмен и...
Изгаря човека до теб, любов споделил.
Нарочил те, че можеш да поробиш
сърцето на всеки човек.
В тъмнината те праща... злобно
смях грозен те обгръща.
И самотен ,изритан от светостта, забравен...
в нощта тъмна търсиш пламък.
И къде е любовта... тази безсмъртната!?
В дъното на Космическата безпътица.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
