И какво...
И какво сега - заминаваш...
да разбирам ли, че ме забравяш,
да разбирам, че туй бе - край,
че изгонваш ме от нашия рай,
че името ми няма да си спомняш даже
и няма повече какво да се каже?!
Да си ме спомняш евентуално,
да се надявам, дали е нахално
да желая за мен да мислиш там.
Не, недей казва, не искам да знам,
искам да си мисля, че няма да ме затриеш
от мислите си, от сърцето си да ме изтриеш...
Там, далече от мен и от нас, помни,
че тук съм аз и тебе чакам, спомени
за теб помня аз и пазя в свойте мисли,
общите мечти и свойте чувства чисти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Чикова Все права защищены
