И какво...
И какво сега - заминаваш...
да разбирам ли, че ме забравяш,
да разбирам, че туй бе - край,
че изгонваш ме от нашия рай,
че името ми няма да си спомняш даже
и няма повече какво да се каже?!
Да си ме спомняш евентуално,
да се надявам, дали е нахално
да желая за мен да мислиш там.
Не, недей казва, не искам да знам,
искам да си мисля, че няма да ме затриеш
от мислите си, от сърцето си да ме изтриеш...
Там, далече от мен и от нас, помни,
че тук съм аз и тебе чакам, спомени
за теб помня аз и пазя в свойте мисли,
общите мечти и свойте чувства чисти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Чикова Всички права запазени
