И какво от туй, че утре
пътищата ни разделят се.
Нима днес
извървяхме го във една посока.
И какво, че утре
моят поглед в твоя
няма да се спре.
Нима и днес не мина
в същата тъма.
Но вярвахме, че има утре
и чакахме за по-добрите времена.
Вярвахме, че днес което си спестихме,
има утре време да си го дадем.
И какво от туй, че утре
може да не дойде.
И какво, ако от утре
път за нас напреде няма, щом не търсим го СЕГА.
© Румяна Филипова Все права защищены