19 июл. 2008 г., 21:49

И камбани ще бият... за обич

1.9K 0 20

Не престъпвай във храма ми,

ако вярата си оставил отвън.

Не пали свещи. Не сричай молитви.

Не заставай до олтара свещен.

Не разбуждай тишината в душата ми,

от думи девствени най ме е страх.

Отдавна готова съм за себеотдаване,

но за този, който е за мен отреден.

Не ми поднасяй трудна любов.

Не ми насаждай гнет и тревога.

Бъди до мен. Ако решил си. Бъди!

Нека заедно носим кръста, дарен ни от Бога.

Ако аз ти повярвам. Дано!

Сто свещи ще пламнат във огън.

Ще се слеем две половини. В едно.

И камбани ще бият... за обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...