И казах: "Добре съм, дявол да го вземе".
С иронична смешка побързах да отвърна.
Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.
И това, което не дошло е, няма да се върне.
И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам.
Минали са само 2 месеца. Но са като век.
Често страниците в дневника си заварвам,
където писах колко ми е хубаво с теб.
И казах: "Няма пък, добре съм, ясно?".
Усещам как ме забравя и това ме натъжава.
А моята рана все още е толкова прясна...
Бясна съм, че не мога нищо да направя.
И казах : "Виж какво, добре съм. Това е".
Всекиму нужно е време да се съвземе.
И отново бършейки си сълзите, ридая:
"Казах ти, добре съм, дявол да го вземе"!
© Диляна Георгиева Все права защищены