Богословен да е денят,
във който ти се появи до мен.
Ах, този миг, примами за живот
и разкодира тихо мойта плът.
Сънувам твоите следи,
обраснали с очи, ръце и дъх,
с внезапна светлина към път,
от който няма връщане назад.
И тичам, тичам срещу теб,
пребродих Тилилейските гори,
и чакам те на оня връх висок,
на който пътят ти ще спре до мен.
Богословен да е мигът,
във който ти се появи до мен...
и спря да си поемеш дъх...
И кипна в мойта кръв...
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены