16 dic 2010, 0:01

И кипна в мойта кръв...

1.1K 0 13

Богословен да е денят,

във който ти се появи до мен.

Ах, този миг, примами за живот

и разкодира тихо мойта плът.

 

Сънувам твоите следи,

обраснали с очи, ръце и дъх,

с внезапна светлина към път,

от който няма връщане назад.

 

И тичам, тичам срещу теб,

пребродих Тилилейските гори,

и чакам те на оня връх висок,

на който пътят ти ще спре до мен.

 

Богословен да е мигът,

във който ти се появи до мен...

и спря да си поемеш дъх...

И кипна в мойта кръв...

 

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...