16.12.2010 г., 0:01

И кипна в мойта кръв...

1.1K 0 13

Богословен да е денят,

във който ти се появи до мен.

Ах, този миг, примами за живот

и разкодира тихо мойта плът.

 

Сънувам твоите следи,

обраснали с очи, ръце и дъх,

с внезапна светлина към път,

от който няма връщане назад.

 

И тичам, тичам срещу теб,

пребродих Тилилейските гори,

и чакам те на оня връх висок,

на който пътят ти ще спре до мен.

 

Богословен да е мигът,

във който ти се появи до мен...

и спря да си поемеш дъх...

И кипна в мойта кръв...

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...