28 июн. 2017 г., 15:01
***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя.
Тъжен изгрев. От птици и песни боли.
И безкръвно, и рано за чудо.
Тъй безръко, безкрако, измислено е,
и безводно..., и никакво - нищо...
Безвъздушно е синьото в мойто небе,
и безумно-познато, предишно.
А когато дописвам последния стих, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация