... и когато не спя

Поэзия » Любовная

574 1 8

***
***

Р.Чакърова

... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя.
Тъжен изгрев. От птици и песни боли.
И безкръвно, и рано за чудо.
Тъй безръко, безкрако, измислено е,
и безводно..., и никакво - нищо...
Безвъздушно е синьото в мойто небе,
и безумно-познато, предишно.
А когато дописвам последния стих,
се усещам ужасно далече...
Всичко свърши, макар че от себе си крих ...
Завалявам. И няма ме вече.
Под дъжда ми и ти се стопяваш почти
и на ходеща сянка приличаш.
Спят в ковчега последните живи мечти.
Вече вярвам - до смърт ме обичаш...

Лондон, Юни 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

muzika70 (Росица Чакърова)

Може би трябва да сложа "до смърт" в кавички, Маргарита, макар, че от моя ( на лирическата героиня) гледна точка, си е без

2017-07-02T15:13:55+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасни стихове, Росица!...Болезнени... Скръбни.... Приеми поздравленията и прегръдката на твоя колега-музикант.

2017-06-29T13:15:53+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Силен стих🌻💐

2017-06-29T08:55:45+03:00
Самодива (Вики)

Харесах!

2017-06-29T08:08:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ама че си! Сякаш финалът няма общо с останалото! Защо свързваш любовта с такива емоции? Тя е окриляваща, създаваща, а не безцветна и унищожаваща. Може би не съм те разбрала?

2017-06-29T06:37:52+03:00