... и когато не спя
***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя.
Тъжен изгрев. От птици и песни боли.
И безкръвно, и рано за чудо.
Тъй безръко, безкрако, измислено е,
и безводно..., и никакво - нищо...
Безвъздушно е синьото в мойто небе,
и безумно-познато, предишно.
А когато дописвам последния стих,
се усещам ужасно далече...
Всичко свърши, макар че от себе си крих ...
Завалявам. И няма ме вече.
Под дъжда ми и ти се стопяваш почти
и на ходеща сянка приличаш.
Спят в ковчега последните живи мечти.
Вече вярвам - до смърт ме обичаш...
Лондон, Юни 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
