28.06.2017 г., 15:01 ч.

... и когато не спя 

  Поезия » Любовна
362 1 8

***
***

Р.Чакърова 

 

... и когато не спя, те сънувам дори... 
А когато отлиташ, се будя. 
Тъжен изгрев. От птици и песни боли. 
И безкръвно, и рано за чудо. 
Тъй безръко, безкрако, измислено е, 
и безводно..., и никакво - нищо... 
Безвъздушно е синьото в мойто небе,
и безумно-познато, предишно. 
А когато дописвам последния стих,
се усещам ужасно далече...
Всичко свърши, макар че от себе си крих ...
Завалявам. И няма ме вече.
Под дъжда ми и ти се стопяваш почти
и на ходеща сянка приличаш.
Спят в ковчега последните живи мечти.
Вече вярвам - до смърт ме обичаш...

 

Лондон,  Юни 2017

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??