8 дек. 2018 г., 19:03

И кокошката е птица 

  Поэзия
2797 33 40

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.

 

Затворени широко са очите.
Залъгвам ги и всеки шарен сън
като хвърчило вятърно полита.
Храна, легло и смърт. Живот навън.

 

Защо така наказал си ме, Боже?
Покорството живее си добре.
Но птицата, какво ли в клетка може? –
сънувайки небето да умре.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??