И кучетата спират да се смеят
Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси,
ръцете му без думи казват всичко,
очите му проблясват като факли,
запалени от някой без да иска.
Спектакъл вечен, зрелище безкрайно,
животът му за другите живее,
а те не питат, даже от приличие,
къде завива пътят след манежа.
И всичко свършва, сцената угасва,
във стаята на клоуна е студено,
когато след грима боли човекът
и кучетата спират да се смеят.
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси,
ръцете му без думи казват всичко,
очите му проблясват като факли,
запалени от някой без да иска.
Спектакъл вечен, зрелище безкрайно,
животът му за другите живее,
а те не питат, даже от приличие,
къде завива пътят след манежа.
И всичко свършва, сцената угасва,
във стаята на клоуна е студено,
когато след грима боли човекът
и кучетата спират да се смеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
