Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
12 апр. 2018 г., 13:21

И мачта тънка е душата ми.... 

  Поэзия
532 8 18

Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.

И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.

И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за прекрасния стих, Мъдрост моя!
  • "Сред океана на съдбата ми,
    греба към бъдеще несвършено."

    Щом има я посоката, то значи и надеждата
    под името Надежда стрелите си към новото
    насочва и подрежда. Под пръстите вълшебните
    вълшебствата се раждат.Наздраве за Надеждата,
    посоката! И жаждата!
  • Благодаря,Гавраил, Меги, Силве, Нинче!
  • Наде, прекрасно е...Финала е много силен!
  • Почувствах го, особено сърцето. ❤
  • "И мачта тънка е душата ми,
    огъната, но непрекършена.
    Сред океана на съдбата ми,
    греба към бъдеще несвършено."
    !
  • Със силен философски заряд.
    Поздрав!
  • Благодаря, Влади, Ачо, Магьоснице!
  • Вярната посока е тази! Чуден стих!
  • Хубав ,нежен стих Наде!Поздравление!
  • Така е, пет пръста имаме на ръката си и те не са еднакви. Иначе би било скучно. Хубава вечер ти желая!
  • Съжалявам, но за мен е странно. Все пак, не винаги един може да разбере друг...
  • Благодаря ти, за този коментар, Безжичен.Чувствам се обезверена. От 10 години живея в Сърбия.В последните няколко месеца имаше няколко скандала свързани със свещеници.Вярваща съм, но не религиозна и все пак в това стихотворение се преплетоха много чувства, мисли...
  • И все пак, колкото и условни да са изразите, колкото и странни да са метафорите и начините на изразяване на емоция, освен ако не е просто писане по току-що щукнала ни асоциация (асоциативното писане - най-нелитературното), то не мога да разбера и не приемам в съзнанието си безсмислицата (по мое твърдо убеждение) "Сърце светилище напуснато, умряха Божиите наместници". Какво е това по-точно? Претенция за свръхинтелектуално?
  • Благодаря, Бени!
  • Само така,Наде - огъната, но непрекършена! Поздравявам те за силния стих!
  • Много си прав, Георги! Благодаря ти!
  • Хубаво...
    Но за стабилност трябва здрав кил, а не мачта. Мачтата е после, след корабокрушението...
    Впрочем, хрумна ми нещо шантаво. При жените основата е мачтата, при мъжете килът. И съчетанието им дава възможност за градеж на кораб.
    Май се отплеснах в образност. Не е за мен, поетите да се мъчат...
Предложения
: ??:??