И мачта тънка е душата ми....
Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.
И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
