16 мая 2010 г., 22:59

И ми е светло...

970 0 23

                                                                                                      " Надежди вдишвам.

                                                                                                       Издишвам радост."

        

 Вдъхновено от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=197167

 

 

Вдишвам радостта

с пълни гърди - мечти.

Издишвам тъга.

 

Обличам вяра.

Събличам съмнения

и ми е топло.

 

Залепвам чувства.

Отлепвам тежки мисли

и ми е светло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Залепвам чувства.
    Отлепвам тежки мисли
    и ми е светло..."
    Нека е светло! Честит празник!
  • Благодаря на всички...
  • Уникална си!!!
    Не може да те сбърка човек

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ВЕСИ!!!

  • Светлината не е нещото,
    което вижда се с очи.
    Светлината е усещане.

    Пожелавам ти много , много светлина и все така да ти е топло облечена във вяра.

    Поздлави
  • Обличам вяра.
    Събличам съмнения
    и ми е топло.

    Цялото е хубаво, но това - за мен! Страхотни асоциации пораждат твоите хайку! - удоволствие е да се вглеждам в тях!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...