23 авг. 2008 г., 08:59

И "мойто всичко" е по листите!

1.5K 0 9

Тетрадката ми винаги е храм,
пред който моля се за свобода.
За него всичко се стремя да дам
и да получа капчица вода,
 
през сушата на страшното бездушие
аз търся знание, надежда, вдъхновение;
през дни на страшното безверие
си имам кът за мойто изкупление!
 
Свещена,всяка буква ме изпълва
и листите ми сякаш са олтар.
Силна нужда да творя погълва
съзнанието със сладък чар.
 
Под погледа ми се разлива песен.
Понякога са реквиеми и премрежват
очите ми от мисъл уморени,
но все в перото се заглеждат!
 
                 
                                      Посветено на С.Х. (Lady_Rose)
                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В реалността, където често сме заобиколени от фалш, лицемерие, пошлост и елементаризъм, изкуството е като остров, където душите ни се спасяват от крушение...Поздрави за хубавия стих!
  • Чудесно вдъхновение, Ива!
  • Прекрасно посвещение!
    А и Стеф го заслужава!
    Предръдка за двечките!
  • Богатство е да можеш да се освобождаваш от всичко, върху белия лист. Наистина е храм поезията...
  • благодаря ти, скъпа приятелко за посвещението!накъде без скъпото вдъхновение,на къде без листите и химикалката...на къде без думите и без този вълшебен свят!то е всичко...това да пишеш и за мен и за теб...очите ми се пълнят със сълзи на радост и гордост и...толкова любов...радвам се,че те има до мен и ти благодаря за първото,което някой някога е писал за мен...пази си таланта и никога не го погубвай този пламък в теб...пламъкът,който ражда прекрасният ти паметник от стихове!благодаря ти от сърце!обичам те!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...