7 нояб. 2008 г., 00:18  

И н т е р м е ц о 

  Поэзия » Белые стихи
969 0 15






капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха
еднооки символи на самота


самоотвержени таксита
съскат с мокри гуми
и безмоторно се изгубват
сторващи  червени точки в мрака
защото тихо е
защо човекът е създаден
нощем да сънува
а денем да витае плахо

отпускам делника зад съвестта си
във календара на виновните неща
и чакам утринта да се пробуди
отново спорна
но безсънна бе нощта

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??