И н т е р м е ц о
капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха
еднооки символи на самота
самоотвержени таксита
съскат с мокри гуми
и безмоторно се изгубват
сторващи червени точки в мрака
защото тихо е
защо човекът е създаден
нощем да сънува
а денем да витае плахо
отпускам делника зад съвестта си
във календара на виновните неща
и чакам утринта да се пробуди
отново спорна
но безсънна бе нощта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
