И на земята рай…

Как само ти ме караш да се чувствам,

без думи вятърът ще ти разкаже.

И как за миг светът ми ти превърна

от пустиня в слънчогледови поля.

Как във слънчеви лъчи се къпя,

оглеждам се в безкрайна синева.

А облаче в небето ме попита,

какво е да познаваш любовта?

Като да се бориш за последен дъх

и да гориш във пламъци безкрай.

Да приютиш душата си в тялото на друг,

с любов да изградиш и на земята рай.