И на земята рай…
Как само ти ме караш да се чувствам,
без думи вятърът ще ти разкаже.
И как за миг светът ми ти превърна
от пустиня в слънчогледови поля.
Как във слънчеви лъчи се къпя,
оглеждам се в безкрайна синева.
А облаче в небето ме попита,
какво е да познаваш любовта?
Като да се бориш за последен дъх
и да гориш във пламъци безкрай.
Да приютиш душата си в тялото на друг,
с любов да изградиш и на земята рай.
© Силвия Пеева Всички права запазени