28 мая 2017 г., 20:13  

И не твърдя, че съм добра в това

974 5 10

Като човек на словото, все пак,

различни имам си прийоми

и техники - на всеки буквен знак

да му придам конкретна роля

и режисирайки спектакъл нов

от старите, познати думи,

да вдъхна част от чудния живот

на листа - сцена изрисувана.

 

Като жена си имам също маниер,

кокетнича, с очи флиртувам.

А от мъжа изисквам да е кавалер

и в тривиалното общуване.

Държа се принципно на висота -

високи токчета, високи цели.

На тайния ми оръжеен склад

амурчовците биха завидели.

     

С изпитан майчин съм подход -

не се старая - идва ми отвътре.

Децата ми не тънат в скъп разкош

и самородни са, не ги излъсквам,

но щом подирят път към съвестта,

на старини с която ще живеят,

посока в ласкавата, опитна ръка

спокойни са, че ще намерят.

 

Единствено при теб, любими мой,

не чини никаква методология!

Най-честа, тактиката "Бий отбой"

ми изиграва калпав номер;

а ти си толкова непредсказуем,

че гениален да измъдря план,

не ще сработи. Да съм влюбена -

аз подстъп друг към теб не знам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...