17 авг. 2014 г., 20:12
И нека се смеят
Колко неща ти им изговори,
а те не ги видяха.
И ти се смееха.
Не спирай да разпаряш оная река,
срещу течението греби.
И в пътя неизвестен тършувай
за словата забодени в дълбокото.
И нека се смеят.
Пожелай си другия свят,
пожелай си той да се пресели
в задуха на самотните дни,
в днешната задушница
да сбере разпиляната мъниста и
на днешното ни настояще.
И нека се смеят.
Морето есенно по залез
с червените хълбоци на вълните
и на утрините новия грим
са тук, без да го желае някой.
© Анжамбман Анапестов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми това, че стихът си е много твой. Поздрав!
-
Да, Нели, малко по-долу в коментарното поле съм отбелязал, че това е по-нетрадиционна поезия, да не кажа откачалска. Липсват анжамбмани, но пък бъка от алегории и други щуротии. Наясно съм, че такъв стил дразни болшинството читатели, все едно решават главоблъсканица.
Благодаря на теб и останалите!
-
И търсих анжамбмани, ама няма... Но има смях.Или е присмех? Малко се обърквам в тълкуването на текста ти.
-
Браво...
-
Харесах!
-
Ааа мойте ни са топли...
-
Роси, Миночка, Таня, Росен, Санвали - благодаря за топлите думи!
-
"И в пътя неизвестен тършувай
за словата забодени в дълбокото."
Търсим Истината и се себеоткриваме...
Много силно!
Поздрави! -
Думите ти са силни!
Всеки сам трябва да избере/дали да живурка в мрака,или да потърси истината/.Поздрав! -
Ммм... чунно...
В разпорените кореми на рибите -
мъниста жито от задушници.
Животът-Торбалан...
Стоя на хълбок...
Хлъц... хлъц... -
Прекрасно стихотворение,така и така животът си тече и всеки ден се гримира различно,поне да го изживеем прилично и да оставим красива следа!Поздрав!
-
Да!!! И нека се смеят!
-
Ани, Светла - благодаря ви, момичета!
Ани, много се радвам, че те е грабнало това изтърсаче на нетрадиционната поезия! -
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
